При изчисляването на задължението на работодателя към наетите лица е използван кредитния метод на прогнозираните единици. Размерът на задължението се разпределя през срока на трудовия стаж на служителя при работодателя, като всяка година трудов стаж представлява допълнителна единица задължение. Метода изисква дa се определят два основни показателя, които отразяват характера на задължението на работодателя:

• стандартно ниво на бъдещата вноска (SCR – standard contribution rate) представлява очаквания размер на бъдещите вноски, необходими да покрият правата, които ще се придобият в бъдеще. ;
• актюерско задължениe (AL– actuarial liability) – размера на фонда, необходим да покрие придобитата част от задължението към датата на оценката.

Стандартното ниво на вноската (обща годишна провизия), по своята същност от счетоводна гледна точка, представлява сумата от придобити права за текущата година или сумата, която се очаква да бъде начислявана всяка година за покриване на придобитите права в връзка с чл.222 от КТ. Стойността на задължението на работодателя, към наетите лица, към момента на извършване на оценката представлява размерът на натрупаното актюерското задължение. Тези показатели се изчисляват индивидуално за всеки служител, назначен на трудов договор при работодателя.

Оценката представлява изготвяне на актюерски доклад с цел, определяне степента на финансиране на поетите задължения към персонала, като доклада включва:

1. Описание на поетите задължения към персонала;
2. Анализ на данните;
3. Избор на икономически и демографски допускания;
4. Оценка на настоящата стойност на поетите задължения към наетите лица;
5. Оценка на активите резервирани за покриване на поетите задължения към наетите лица;
6. Определяне на дефицит/ излишък и стандартно ниво на вноската;
7. Препоръки.