disclosure

Раздел: Чувствителност и моделиране на поведенчески допускания под IFRS 17 и 19

🎯 Цел на раздела

Този материал представлява синтезиран и методологичен преглед на ключови концепции, свързани с изчисляването на чувствителности, моделиране на поведенчески параметри и разграничението между задължителни и незадължителни анализи в контекста на IFRS 17 и IAS 19.
Съдържанието е насочено към практикуващи актюери, финансови анализатори и специалисти по управление на риска.

1. Чувствителност на паричните потоци към дисконтовия процент (Duration)

Какво представлява Duration

Duration е количествена мярка за чувствителността на настоящата стойност на паричните потоци към малка промяна в дисконтовия процент. Формулата:

Duration = ln(PV_base / PV_shocked) / ln((1 + r_shocked) / (1 + r_base))

Тази дефиниция произтича директно от математическата зависимост между PV и лихвения коефициент. Затова duration:

• се прилага само към дисконтовия процент;

• измерва интерес‑rate риска;

• е винаги положителна величина;

• е съвместима с концепциите за discounting под IFRS 17, където времевата стойност на парите е основен елемент на оценката.

Това е стандартен подход както под IAS 19, така и под IFRS 17.

2. Разлика между Duration и чувствителност при нефинансови допускания

Нефинансовите допускания, като:

• ръст на заплати,

• смъртност,

• вероятност за напускане,

• lapse/persistency при застрахователни договори,

не следват същата математическа зависимост като дисконтовия процент. Затова:

🔹 duration не е приложима за тях
🔹 използва се sensitivity analysis — оценяване на промяната в PV при шокиране на допускането

Пример:
Анализ на промяна в PBO(Pension Benefits Obligation) при увеличение на вероятността за напускане с 10%.

Това е стандартен подход както под IAS 19, така и под IFRS 17.

3. Моделиране на вероятност за напускане (Turnover) чрез нормално разпределение

Когато поведението на служителите зависи от оставащите години до пенсия, може да се използва модел:

P(оставане) = NORMDIST(t; mean; sdev; TRUE)

където:

• t е оставащо време до пенсия,

• mean е средно очаквано време до пенсия,

• sdev е стандартно отклонение.

Този подход позволява:

• изграждане на heatmap‑и за чувствителност;

• изследване на влиянието върху натрупани или бъдещи задължения (PBO/PVFB);

• моделиране на зависимости между възрастов профил, поведение и прогнозирани потоци.

Този тип анализ е напълно приложим под IFRS 17 за:

• моделиране на persistency / lapse;

• оценка на non‑financial risk в рамките на Risk Adjustment;

• вътрешни актюерски симулации.

4. Задължителни и незадължителни отчети на чувствителността

А) IFRS 17 – Задължителни изисквания

IFRS 17 не посочва конкретен списък от чувствителности, които задължително да бъдат публикувани. Стандартът изисква:

• разкриване на значимите рискове,

• количествено и качествено описание на чувствителността на оценките към тези рискове.

На практика застрахователите публикуват чувствителности към:

• промяна в дисконтовите фактори;

• промени в mortality / longevity;

• lapse / persistency;

• нива на разходи.

Те са считани за „добра практика“ в отчетността.

Б) IAS 19 – Задължителни анализи на чувствителността

Под IAS 19 трябва да се публикуват чувствителност към следните основни допускания:

1. Дисконтов процент (задължително)

2. Ръст на заплатите (задължително)

3. Индексация на обезщетенията (ако е приложимо)

4. Смъртност (задължително)

Тези анализи за чувствителност са строго определени от стандарта.

В) Допълнителни / вътрешни анализи на чувствителността

Тези анализи са ценни за управление на риска, но не са задължителни за външна публикация нито под IFRS 17, нито под IAS 19:

• чувствителност към вероятност за напускане (turnover);

• вътрешнофирмени HR поведения;

• промяна в допускания за присъждане/вестинг;

• вътрешни многомерни frameworks за риск;

• моделиране на нестандартни сценарии.

Те са част от вътрешните инструменти за:

• стратегическо планиране;

• стрес‑тестове;

• моделиране на Risk Adjustment под IFRS 17;

• анализ на чувствителността на паричните потоци към поведенчески параметри.

5. Заключение

Разбирането на разликата между duration (като мярка за финансов риск) и чувствителността на нефинансови допускания е ключово за правилното моделиране под IFRS 17 и IAS 19. Моделирането на turnover чрез нормално разпределение предоставя мощен инструмент за вътрешен анализ, който допълва задължителните отчетни разкрития и подпомага управлението на поведенчески и нефинансови рискове.

Този подход прави актюерските модели по‑реалистични, повишава качеството на прогнозите и осигурява методологична прозрачност — основна цел както на актуерската практика, така и на регулаторните изисквания.