Договор за управление и контрол
Post date: Dec 9, 2010 11:29:18 AM
Въпрос:
Изпълнителният директор на фирма „Х” е назначен по Договор за управление и контрол от 01.06.2009 г. трябва ли да се включи изрична разпоредба в договора, определяща какъв ще е размерът на обезщетението при пенсиониране и дали е възможно такова да се изплати на изпълнителния директор по реда на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда?
Отговор:
От 01.01.2008 г. режимът на данъчно облагане по договори за управление и контрол се приравни на режима за трудовите договори. Това обаче не промени осигуряването по тези договори, нито промени характера на отношенията между страните.
Това означава, че ако договорът за управление и контрол е бил сключен като граждански договор, то той си остава такъв и се приравнява на трудов договор единствено за целите на данъчното облагане.
Ако договорът е бил сключен във формата на трудов договор, то страните уреждат отношенията си, включително данъчните, по реда за трудовите договори.
Клаузата на чл. 222, ал. 3 от КТ е приложима по отношение на трудовите договори, независимо дали е била включена изрично от страните в договора или не. Това е императивна разпоредба на закона, чието приложение не зависи от волята на страните и не е задължително тя изрично да се включва в съдържанието на договора, нейното приложение произтича директно по силата на закона.
- Ако договорът е сключен под формата на трудов договор, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ винаги се дължи и не зависи от волята на страните. Ако договорът на Изпълнителния директор на фирма „Х” е трудов договор, то липсата на изрична уговорка за това обезщетение не е пропуск в договора.
- Ако договорът е сключен под формата на граждански договор, то обезщетение при пенсиониране ще се дължи единствено ако е уговорено между страните в договора. В случай, че към момента на подписване на договора такова обезщетение не е уговорено, то страните биха могли да го включат в допълнително споразумение към този договор. Обезщетението ще се дължи въз основа на уговореното между страните, защото при гражданските договори чл. 222, ал. 3 от КТ не може да се приложи.